Как се влюбих за три дни
Нашият конкурс " Обичам този град! " приключи, само че ние ще продължим да публикуваме огромна част от получените текстове. Мария Цекова е на 28 години, живее в София. За себе си споделя, че строи мостове от думи. Вярва в духа на всяко място, до което пътува, и се пробва да го усети посредством локалните и посредством себе си. Днес Мария е споделила с нас историята на едно влюбване.
Случи се на първата среща. Хамбург, 3 юни 2017 година
Веднага след напускането на хамбургското летище имах шанса да се изгубя. Всички истории, които по-късно нямаме самообладание да разкажем, стартират с изгубване – безусловно или не до такава степен.
Като дребна Алиса попаднах в страната на зеленината. Поляни, дървета, аромат на прохлада, птича ария, чувство за живот. Хора от всевъзможни възрасти – по двойки, по единици, с колело или просто вървящи. Всички, слисващи се в зеления пейзаж. Разхождах куфара и любопитните си очи по криволичещите алеи на Kleingartenverein Gartenpark Hasenheide. Този парк се намира тъкмо до летището в Хамбург, не е най-голямата забележителност на града, само че пък е прелестно място да се изгубиш и да срещнеш нови хора.
Спускането на нощта и няколкото известия на дамата, при която трябваше да отседна, ме разсъниха от сантименталната сънливост. Не знаех по какъв начин да стигна до мястото, където трябваше да преспивам. GPS не работеше. Явно очите ми от любопитни бяха станали толкоз тревожни, че хамбургско момиче спря колелото си до мен и ме попита по какъв начин да ми помогне. Извика ми такси, поговорихме на негоден британски. Впечатли ме не поради езика, а поради жеста, несъмнено.
Казват, че Хамбург е градът, в който има най-вече мостове в Европа. Малки и огромни мостове свързват всичко това, което е разграничено. И хората там са като мостовете, свързват, а не разделят. Последващите ми срещи потвърдиха това.
Случи се от пръв взор. Хамбург, 4 юни 2017 година
Този, който оцветява Хамбург, го прави на първо място в два цвята – тревисто зелено и керемидено алено. И вода – накъдето и да се обърнеш, има фонтани. И доста пейки, където да поседнеш, с цел да съзерцаваш красивото. Вторият ден от пътуването си посветих на градината Planten un Blomen.
Случи се от първата хапка. Хамбург, 5 юни 2017 година
Първата хапка хлебче със солена риба и лук, каквото съм опитвала единствено на хамбургското пристанище. Хамбург е пристанище. Но не тъй като събира в себе си второто по-големина пристанище в Европа, с повърхност колкото един приблизително огромен български град. Целият Хамбург е пристанище, на което да пуснеш котва след дълго корабоплаване в ежедневни задания, работни срещи и задължения.
Пристанището е място, където да поспреш, да си дадеш още един късмет. Да послушаш неповторима симфония от смеха на Елба, от пулса на гъделичкащите я лодки и кораби, от страстите на доста езици, от въздишките на стотиците строили Elbenfilharmonien (Филхармонията на Елба). Внушителната постройка има близо 2000 прозорци, които гледат към вратата. Врата към света. Така назовават Хамбург, поради пристанището. Врата е, да. Врата към себе си.
На четвъртия ден си потеглих, бях намерила това, което търсех. Хамбург, 6 юни 2017 година
Още две неща, поради които се влюбих в Хамбург: храних слон в зоопарка; бях в стая, цялостна с кактуси, в ботаническата им градина. Препоръчвам и двете за феновете на флората и фауната, а и освен.
Автор: Мария Цекова
Случи се на първата среща. Хамбург, 3 юни 2017 година
Веднага след напускането на хамбургското летище имах шанса да се изгубя. Всички истории, които по-късно нямаме самообладание да разкажем, стартират с изгубване – безусловно или не до такава степен.
Като дребна Алиса попаднах в страната на зеленината. Поляни, дървета, аромат на прохлада, птича ария, чувство за живот. Хора от всевъзможни възрасти – по двойки, по единици, с колело или просто вървящи. Всички, слисващи се в зеления пейзаж. Разхождах куфара и любопитните си очи по криволичещите алеи на Kleingartenverein Gartenpark Hasenheide. Този парк се намира тъкмо до летището в Хамбург, не е най-голямата забележителност на града, само че пък е прелестно място да се изгубиш и да срещнеш нови хора.
Спускането на нощта и няколкото известия на дамата, при която трябваше да отседна, ме разсъниха от сантименталната сънливост. Не знаех по какъв начин да стигна до мястото, където трябваше да преспивам. GPS не работеше. Явно очите ми от любопитни бяха станали толкоз тревожни, че хамбургско момиче спря колелото си до мен и ме попита по какъв начин да ми помогне. Извика ми такси, поговорихме на негоден британски. Впечатли ме не поради езика, а поради жеста, несъмнено.
Казват, че Хамбург е градът, в който има най-вече мостове в Европа. Малки и огромни мостове свързват всичко това, което е разграничено. И хората там са като мостовете, свързват, а не разделят. Последващите ми срещи потвърдиха това.
Случи се от пръв взор. Хамбург, 4 юни 2017 година
Този, който оцветява Хамбург, го прави на първо място в два цвята – тревисто зелено и керемидено алено. И вода – накъдето и да се обърнеш, има фонтани. И доста пейки, където да поседнеш, с цел да съзерцаваш красивото. Вторият ден от пътуването си посветих на градината Planten un Blomen.
Случи се от първата хапка. Хамбург, 5 юни 2017 година
Първата хапка хлебче със солена риба и лук, каквото съм опитвала единствено на хамбургското пристанище. Хамбург е пристанище. Но не тъй като събира в себе си второто по-големина пристанище в Европа, с повърхност колкото един приблизително огромен български град. Целият Хамбург е пристанище, на което да пуснеш котва след дълго корабоплаване в ежедневни задания, работни срещи и задължения.
Пристанището е място, където да поспреш, да си дадеш още един късмет. Да послушаш неповторима симфония от смеха на Елба, от пулса на гъделичкащите я лодки и кораби, от страстите на доста езици, от въздишките на стотиците строили Elbenfilharmonien (Филхармонията на Елба). Внушителната постройка има близо 2000 прозорци, които гледат към вратата. Врата към света. Така назовават Хамбург, поради пристанището. Врата е, да. Врата към себе си.
На четвъртия ден си потеглих, бях намерила това, което търсех. Хамбург, 6 юни 2017 година
Още две неща, поради които се влюбих в Хамбург: храних слон в зоопарка; бях в стая, цялостна с кактуси, в ботаническата им градина. Препоръчвам и двете за феновете на флората и фауната, а и освен.
Автор: Мария Цекова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ